Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2016 19:45 - За интегритета
Автор: walkerbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.06.2017 23:09


Нека си поговорим за интегритета. Или, казано на български, за целостта. Но, ако трябва да бъда честен, не смятам превода  за точен. Защото интегритета не включва само цялост. Той включва също така и отговорност, спазване на обещания, точност, вярност (в смисъл да не лъжем, не вярност към ближния или нещо подобно) и още няколко други неща, които ми се изплъзват в момента от ума.

Важен ли е интегритетът? За мен очевидно е, тъй като отделям време да пиша за него. Но въпросът е „Защо?“. Ами, ще отговоря по моят си начин – с примери.

Да поставим ситуацията по следният начин: Аз, човек от едно нормално (да речем) функциониращо общество, се разбирам с друг човек от същото това общество да се видим. Целта на занятието е проста – да поговорим, да пием по кафе – знаете как процедира днешната младеж. Поради факта, че както и аз, така и другият човек е зает, се разбираме да се видим в момент, в който и двамата сме свободни. Това подразбира, че аз ще запазя това време, за да мога да се видя с този друг човек, като в отговор очаквам същото. Сега, поради печален опит, изпитвам съмнения към такива уговорки. Поради тази причина си правя труда малко преди срещата да питам дали срещата остава.

В отговор получавам, че другият човек е привикан на работа по спешност, тъй като наличният екип не може да смогне на наличното количество. Увисва неизказаният въпрос защо другият човек не ми е споменал, за да мога да си организирам времето и да не чакам излишно. За жалост въпросът виси само за мен.

Преглъщам го, тъй като смятам, че всеки може да го пропусне, и предлагам промяна на плана – другият човек да ми каже, когато свърши работа, за да може да се видим след това. Или пък, ако той смята, че няма да може, да ми каже, за да мога да си организирам свободното време както аз желая, а не в чакане. Дотук добре, но с нотка на внимание – вече една предупредителна лампичка ми е светнала.

Сега, за да конкретизирам малко, ще уточня – втората уговорка е за вечерта, в периода между 20 и 22 (това е моята дефиниция за вечер). В този период аз очаквам информация за това кога и дали ще се видим.

След като минава 22 часа, аз, като типичен (или не толкова) представител на младежта, получавам покана за по бира. И тук, изведнъж, аз съм поставен пред дилема – дали да излезна и да си прекарам добре с хора, които се интересуват от мен, или да стоя и да чакам потвърждение или отказ поради факта, че аз вече съм си го запазил това време за друг човек.

Да бъдем честни – излезнах на по бира. Но с условието, че чакам друг човек, тъй като първо с него съм си направил уговорка.

Мина 22 часа. Мина и 23. И полунощ дойде – и си замина. Настана 1 сутринта. Тъй като предната ми лампичка изгоря, се замислих дали да не звънна да попитам остава ли уговорката. Хубавото е, че имам добри приятели, които ми смениха изгорялата крушка – посъветваха ме да не го правя. И аз не го направих.

Защо не звъннах да попитам дали остава уговорката? Ами, не е мое задължение. Смятам, че ако някой си направи планове с теб, трябва поне да прояви минималното уважение да звънне, за да каже, че ще закъснее, или за да ги отмени напълно.

Тъжното в ситуацията е, че аз не получих нито потвърждение, нито отказ. Казано на български – вързаха ми тенекия.

Сега, да оставим яда и унижението настрана. Или поне – нека опитаме.

Можеше ли този човек да не отлага плановете? Относително е. Тук ще кажа, че уважавам отлагането, като става дума за работа, тъй като парите са си пари. Но това е при положение, че ми се спомене, за да мога да разполагам с времето си както аз намеря за добре.

Можеше ли този човек да каже, че няма да може да се видим вечерта? Можеше. Тук оправдания няма да измислям – другият човек има телефон, мобилен интернет, има Facebook, Messenger, други приложения за чат и подобни. В най-лошият случай можеше да напише един sms.  Направи ли го – каза ли ми по някакъв начин, че няма да може да се видим вечерта? Отговорът е отрицателен. Не го направи.

И тук идва въпросът – „Ама защо?“. А пък тук идва тъпият отговор – „Ами не знам“.

И тук идва концепцията за интегритетът – мога ли да разчитам на този човек, при положение, че дори за една среща не мога да съм сигурен.

Не ме разбирай погрешно, тази моя реч, този мой rant не идва от една изолирана случка с един специален човек. Тази моя реч идва като следствие от набор от случки с един човек, както и от много такива случки с различни типове хора.

Това не говори добре за моето поколение – не можем да спазваме думата си, не сме коректни към другите, не ги уважаваме – липсва ни нещо, наречено интегритет. Истината е, че мога да броя на пръстите на ръцете си хората, на които истински мога да разчитам. Ама не да разчитам да се напием, а да разчитам за помощ.

Но пък, много малко хора последно време се стремят към интегритет. Ние, тук в България, сме свикнали да печелим чрез грубост. Дори не с това да сме нахални – а с чиста и първична грубост. За това не е нужно да имаш интегритет. За това е нужно да си егоист или по-скоро егоцентрик, и да тъпчеш другите.

Лошото е, че като усетим, че някой е по-силен, или го игнорираме, или му ближем задника. Много рядко заставаме срещу него – първите две са по-лесни. Това също е част от интегритета – дали ще конфронтираме по някакъв човек с различни възгледи от нашите или за по-лесно няма да му обръщаме внимание или, по-зле – ще се съгласим с него.

Темата за интегритета мога да я въртя така, както майстор - да дърпа локуми. Болна ми е и постоянно се питам защо хората са такива и правят такива неща. А обикновено отговорът е прост – на хората им е по-лесно да не уважават. Така са възпитани. А защо са възпитани така... Ами, по-лесно е.

Точно заради такива хора – хора неуважаващи, хора несериозни, хора превзети – точно заради тях оценявам истинските си приятели. И в същия момент се надявам, че другите хора някак си стават по-добри. Или просто наистина избирам приятелите си по-добре вече... Кой знае?...

Не се сърди, ако видиш себе си сред тези редове – смятам, че всеки от нас може да се намери сред тях – по един или друг начин. Не това е важното.

Важното е друго – да се опитваме да бъдем по-добри от себе си – смятам, че само тогава нещата ще се променят – бавно, но стабилно.

 

 

 

Мир,

Станислав




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: walkerbg
Категория: Други
Прочетен: 22058
Постинги: 16
Коментари: 3
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031