Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2016 19:36 - В Търсене на Аз-а
Автор: walkerbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 486 Коментари: 0 Гласове:
1



I try, therefore I exist.

Тази статия е следствие от предните две. Това е кратък разказ за моето развитие.

Започнах да откривам себе си. Правя неща, които не съм правил никога досега. Говоря за себе си повече – вече не съм толкова притеснителен. Смятам, че се развивам. Почнах да се запознавам с хора, с които не смятах, че ще намеря тема за разговор. Поемам инициатива и лидерство там, където доскоро смятах, че ще повдигна глава от притеснение.

Звучи сякаш съм се променил напълно. Много съм далеч от това. Но не съм този, който бях наскоро. Всичко се променя.

Странно е... Вместо да търся мотивация и пример от други, се превърнах в причина хората да се мотивират за целите си, и даже станах пример за подражание в някои аспекти.

Ще бъда честен – не винаги ми се получава. Такива неща изцепих по едно време, че ми идеше да пропадна вдън земя и да си взема думите обратно. Но не го показах. Защото нека бъдем честни – в живота няма връщане назад. Трябва да поемеш отговорност за действията си – и да продължиш напред. Всичко останало е просто оправдание.

Винаги можеш да обърнеш нова страница. Но почти винаги забравяме, че новата страница я пишем със същия почерк. И поради това, направих нещо много трудно – смених си стила на писане. Не е като в училище – не става изведнъж. Трябва желание, практика, постоянство. И не става от първия път. Но колкото повече опитвам – толкова по-добре ми се получава. А новите страници, на които пиша... Е, страниците няма да свършат, в това те уверявам. Но да се върна на темата...

Истината е, че почнах да се възстановявам. От каквото ми имаше. Да го наречем душевна мъка. Или по-просто казано – вече не се чувствам ненужен и безполезен. Не се чувствам отпаднал. Не се чувствам като тягост за всички.

Спрях да се правя, че харесвам всичко и всички. Формирам мнението си все по-силно. Формирам себе си и по този начин се самоизграждам. Вече и не всички ме харесват, което за мен е ясен знак, че вървя в правилната посока.

В България средата ми е негативна. Не ми е виновна държавата, нито хората около мен - просто така се случи.

Докато пиша този текст, се намирам в чужбина на обучение по европроект. Участниците са от множество държави. За два кратки дена се запознах с толкова различни и прекрасни хора. И те пречупиха общата ми визия за нещата. Песимизмът спря да ме обгръща. Може би защото отидох с ясната цел, че ще си изкарам хубаво.

За тези два дена, докато опознавах всички, видях как най-силно и бързо изпъкнаха тези, които могат да бъдат лидери. И не ме е срам да кажа, че за това кратко време се проявих като един от тях.

Тази самооценка не е резултат от някакво голямо его. Просто видях как се държат всички като цяло и как се държат с мен. А те... търсиха пример от мен. И мнение. За мен това беше нещо ново. Поне се надявам, че е истина. И едновременно с това се притеснявам, че егото ми ще прелее преди да се усетя – и ще прекаля. Или пък още по-зле – вече е преляло и всичко това е просто плод на моето въображение и всъщност не е истина – може би просто си измислям. Няма как да го знам, а пък ако започна да го премислям, ще стане само по-зле.

Истината е, че искам да помогна. Не искам да бъда ничий шеф – искам просто да помогна на колкото се може повече хора колкото мога. Пък – каквото сабя покаже.

Има един много хубав израз на английски – „The night is dark and full of terrors („Нощта е тъмна и пълна е със ужаси”) . Но това не значи, че трябва да бъдем сами в нощта. Казвам го, защото аз бях там. И бях сам. И още се намирам в здрача. Но вече знам най-важното.

Аз съм тук, и аз съм силен! Ще се справя! По един или друг начин! Това не са празни думи – вече почнах да си го доказвам. Не да се доказвам пред други. Те са без значение в момента. Почнах да се доказвам пред себе си. Да доказвам, че мога да бъда по-добър с всеки следващ ден.

А сега посоката е само една. Независимо от настроението ми. Независимо от написаните вече страници. Независимо от миналите ми решения.

Сега посоката е само една – напред и нагоре. Понякога по-бързо, понякога по-бавно. Но няма да се откажа. Сега ще бъда по-добър от себе си. Няма повече да се отказвам!

Това е засега. Процесът ще е дълъг. И борбата е безмилостно жестока. И аз... аз ще победя.

Мир,

Станислав




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: walkerbg
Категория: Други
Прочетен: 22050
Постинги: 16
Коментари: 3
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031