Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2016 22:06 - Из дневниците на един самотник... или как изгубих себе си (част втора)
Автор: walkerbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 551 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 09.06.2017 23:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Общо взето, ядосах се. Последно време само се ядосвам. На другите, на себе си... Глупаво е – и го осъзнавам. И въпреки това се ядосвам.

Защо ми се получава да си говоря с хора, за които ми е все едно.  И в същия момент има хора, с които искам да си говоря... и не ми се получава. Ама наистина не ми се получава. Ето, например една моя приятелка. Не се виждаме седмици. Почти не си пишем. И тамън си казах – все ми е едно. И се видяхме. И замалко пак да си глътна езика. А в началото си говорихме много. Тя е толкова интелигентна... Знаете ли колко е трудно да срещнеш човек, с когото да искаш да си говориш на всякакви теми и той да иска да си говори на всякакви теми с теб... А да не се получава. Много е тъпо. Ама буквално – много ми е тъпо. А преди си говорихме.

Тук, признавам си, сбърках. Казах ѝ неща, която тя не искаше да чуе. И оттам почна да се притеснява. И не я обвинявам. И аз бих се притеснявал. Просто докато ги казвах, не гледах на нещата от тази гледна точка. Ама това е друга  дълга тема. Проблемът е, че сега, като се виждаме, и разговорът не върви. И се чувствам виновен за това, защото наистина ми харесва как тя мисли, как чувства, как описва нещата... Харесва ми за събеседник – не са много хората, които ми харесват.

Някои хора ни афектират по много интересен начин. Но колкото и да искаме да ги задържим в живота си, понякога не е писано. И тук за жалост не важи изразът „Ако не е писано, ще го напишем“. Защото вече го написах. И го замазах. Да кажем, че мастилото на химикалът протече, и то защото счупих пълнителят – просто исках да пиша по-бързо.

Вече не се чувствам толкова самотен. Затънах в работа -по собствено желание. Отчасти съм ОК, защото така не мога да мисля за тъжни неща. От друга страна... притеснявам се за себе си. Знам, че не трябва така.

Имам една много добра приятелка, Ели. Тя ми пише често. Виждаме се веднъж на седмица-две. Та тя започва разговора с „Нали си почиваш?“ – знае, че не го правя, и ме бъзика. И се притеснява за мен. Благодарен съм ѝ. Но в момента трябва да избягам от себе си, за да се открия. Защото загубих приятели по собствено желание. И не съм щастлив от това решение. Но се надявам в дългосрочен план да се оправят нещата.

Всяка свободна минута я отдавам на фотографията. Почнах да пиша, защото нямам с кого да поговоря за това. Може да не показвам емоции силно... но чувствата в мен бушуват. И ми е много трудно да намеря нормален отдушник, чрез който да не удавя този срещу мен.

Мрак, а всъщност светлина. Опитвам се да намеря позитивното във всяка ситуация – и се получава. Почти винаги. Дано продължи така.

Не знам къде сбърках. И се чувствам самотен. Не знам...

Мир,
Станислав




Гласувай:
0



1. nadzambunata - Разбирам, че не търсиш съвет, а отдушник...
13.09.2016 22:23
Не се коси, Станка, ще мине! В период на "растеж" си, а тогава винаги боли.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: walkerbg
Категория: Други
Прочетен: 22048
Постинги: 16
Коментари: 3
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031