Всяка история има минимум две истини. Това е моята. Не е перфектната, не е и пълната. Но е моята.

Нека започна със следното – какво всъщност имам предвид с израза „Преходен приятел“?

За мен това е човек, който се появява в живота ти, защото има нужда от нещо. А ти си човека, който в този момент може да му го предостави. Това нещо може да е какво ли не. Финансова помощ; рамо, на което да се облегнеш; човек, с който можеш да си физически близък. Дотук добре.

Но въпросът е в това какво се случва, когато този приятел вече няма нужда от теб… Отговорът е лесен - биваш забравян. Слагат те на рафта, където почваш да събираш прах – образно казано, разбира се. И така до следващия път, в който този човек има нужда от теб.

И тук идва моментът да кажа, че в такива ситуации, ако си срещнал такъв човек, можеш да се държиш по два начина. Единият е да го преглътнеш и просто да си на линия за следващия път. Другият начин е да му теглиш една майна и повече да не си говориш с този така наречен приятел.

И сега какво се случи с мен… Бях наоколо, бях приятелят отсреща. Наистина си мислех, че съм приятел. И изведнъж, с две думи, вече не бях. С абсурдния израз „Намерих друг“ аз осъзнах, че в очите на другия аз не съм приятел дори. Аз съм средство. Сечиво.

Лошото е, че го усетих по-рано, но пренебрегнах това чувство. А сега, като се случи, осъзнах какво се е случило. За 4 месеца този приятел само веднъж предложи да се видим. Веднъж. За 4 месеца... Абсурд някакъв…

„За нормални човешки отношения са нужни двама.“ Този израз си го повтарям вече от половин година. За мен това значи, че и двамата е хубаво да поемат инициатива, и двамата да показват желание за комуникация, и двамата да предлагат да се видят… Общо взето, уж нормални неща. А все ми се изплъзва от главата тази мисъл. Забравям, че е хубаво да погледна отстрани какво се случва.

Колко пъти се разочаровам вече за тази половин година…  И почнаха да ми се въртят едни въпроси в главата. Това ли са нормалните човешки отношения? Да не би аз го предизвиквам? В мен ли е грешката? Или просто такъв е човека отсреща? А защо просто не мога да го преглътна?...

На последният въпрос отговорът е лесен – намерих приятел, и го загубих. Тъжно.

Казах си, че няма да позволя да чувствам, тъй като чувствата само пречат.

А в момента се чувствам като пълен глупак.

Станислав

 

Не, не си глупак, а просто трупаш опит. Това е. Всеки е минал по този път и никога няма гаранция, че пак няма да ти се случи. Накрая свикваш, не се ядосваш, че си направил добро, а се радваш, че съдбата ти е показала и освободила от поредният използвач. Оставяш го да си върви по пътя и не съжаляваш, че си постъпил добрре и не си като него.:)